Anita765 (Ани Монева)
296 11769
10 дек. 2015 г., 00:25

Той мълчи 

  Поэзия
1103 0 4

Той мълчи, отдавна мълчи,

от годините онемял.

Във очите му топли искри,

а дълбоко в душата печал.

 

Има  олющен прозорец

и  маргарити в пердето.

Приятел е с вятъра порещ,

който му носи къс от небето.

 

Денем става невидим,

тишината му го поглъща.

Само споменът свиден

кръжи в остарялата къща.

 

Вечер прилича на залез

с тъжно-топлия си цвят,

писък в  луната догарящ,

въгленче в тесния свят.

 

Сутрин отново е болка,

а зениците му черен грак.

И се пита,  още колко

ще осъмва в този град.

 

Той мълчи, така си мълчи,

стиснал в юмруци ръце.

Тогава и въздухът горчи,

обвил сакатите нозе.

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??