Той винаги идва -
с оранжева качулка и тиквен фенер.
Той тихо ще почука -
на вратата със окичен самхейнски венец.
И е малък като светулка:
едва ли ще го видиш щом мине покрай теб,
но ще знаеш, че е наблизо, щом усетиш
миризмата на студения октомврийски ден.
Той винаги идва -
с букет от увехнали цветя в ръка.
И да не забравяме костюма и
плашещата на вид срясана коса.
Той винаги идва,
когато Земята се приготвя за своя зимен сън.
Погледни през прозореца -
в жълто и оранжево преоблечен е светът навън.
И в теб познато чувство ще се настани,
щом видищ над теб сребърен пращец, че вали.
Всред песните на отишлото си лято
мириса на смокиново сладко
и припукването на догарящи дърва
той тихо ще стои отстрани,
поседнал на креслото любимо,
спомняйки си любимите минали дни.
© Нина Чалъкова Все права защищены