Проскръцват тихо катинарите. Ръждясахме.
Виси ни примка тишина на гушите.
Подсмихва ни се песимистът : Май я втасахме!
Така и трябва, щом поета слушате!
На него слабост са му, а и сила думите.
И вятърът за подвиг му е крантата.
Войничета поетът прави - от куршумите,
а пък смъртта - подсилва му поантата.
Ще грачи той по мрак. Зловещо. Да се стреснете.
Поетът пак предвожда лунатиците.
Не бойте се! Той знае - сутрин мракобесните,
Историята беси - за езиците...