http://vbox7.com/play:fb89d67506?p=collection&id=408955&order=date
Убиваха ме - всяка нощ... На сън!
А в утрото за жалост се възправях
и пак ги чувах – птици две, отвън,
но моите криле - лежаха срязани.
Аз все пак тичах - в сивкавия ден,
на гръб с камара безадресни сакове?
Надписвах ги. Надежда. Теб. И мен.
А гара нямаше. Да тръгне влакът ми.
Щом спирах нейде, търсейки вода,
за да ме има, още малко, в лятото,
разбирах, че в пустиня съм. В беда! ...