- Толкова е хубаво...
в твоята омая...
- От любов пиян съм...
днес надзъртам в Рая...
вземам ти ръцете,
дланите обръщам...
виждаш ли небето
или го прегръщаш?...
парещ е дъхът ми,
там по твойте длани...
устните ти влажни са,
сбираш в тях света ми...
толкова те искам...
... искам да усетя...
времето ми спира
в дръзкия ти шепот...
с поглед, с дъх и с устни
дръзко ще го спирам...
думите загубих...
... между тях замирам...
като дъжд си нежен,
тялото ми твое е...
мисля все за тебе -
устремът ми зноен е...
като вино гъсто
силно ме опиваш...
тази нощ е моя...
няма да заспиваш!...
жадна съм за още
и от теб - да пия...
къса тази нощ е,
нека в теб попия...
нека в мен попива
мъжката ти сила...
колко си красива
в тази жажда, мила!
като лава огнена
в тялото ми париш...
трябва да е огнено,
за да не забравиш...
лунен вятър в думите
крият твойте устни...
ще целувам с вятъра
пръстите изкусни..
всяка ласка стон е,
а нощта умира...
тялото ти струна е
в музика вибрира...
името ти шепна,
вместо да извикам...
виждам се в очите ти
и към теб политам...
не лети без мене...
и изпий сълзите ми...
бяла хризантема си,
пак се виж в очите ми...
те от страст са тъмни,
като буря лятна си...
толкова е хубаво...
толкова прекрасна си...
цяла в теб се губя...
и блестя в очите ти...
докато се любим...
ми кажи "обичам те"...
и нощта го срича
в ритъм на телата ни...
... Кой ли не обича
звезден прах в крилата си?!...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены
Благодаря!