16 янв. 2007 г., 11:32

Толкова е тихо... 

  Поэзия
5.0 (7)
953 1 20
Толкова е тихо. Като влюбване.
Премълчано да не се пилее.
Лятото отдавна се е съмнало.
Даже се залязва. Есенее.
Зимата е трудна за преглъщане.
Някъде в средата на сезоните
тишината беше за прегръщане.
По-безкрайна даже и от спомени.
Времето отдавна е различно,
от това, което сме очаквали.
Лято е голямото обичане.
Другото - минути на отлагане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »