Толкова красота има в този свят, боже!

Мислиш, че светът свършва, а той така те изненадва!

Късметлия си мислиш тогава, че си бил! Може!

Щом примерно поне една прогресия на пиано те зарадва.

Когато видиш морето

колко е синьо, дълбоко и свирепо!

Когато прозираш небето -

толкова голямо, необятно и нежно.

Да почувстваш любовта в сърцето.

Да усетиш стремежа в детето.

Неволите ти спират и спираш да мислиш.

Тревогите си отиват и умираш живота да близнеш! :)

Дори и най-черно, тягостно и пагубно да бъде.

Дори и безметежно, неуравновесено или слабо.

Защо не промениш живота си в „Толкова Яко да бъде!“?

Кой пък толкова те спира? Защо и за какво?

Има и толкова други начини!

Толкова много пътеки – бели и черни!

Отиди там и не мълчи, а избухни!

Толкова много живот има в тебе, преоткрий го и ни разкажи!