Tолкова ли беше лесно
да ми кажеш, че е краят?
Да отхвърлиш всички чувства?
Да ме караш да призная,
че без бъдеще сме с тебе?
Че сме грешни, забранени?
Хладнокръвно да вменяваш-
страстите са загасени?
Да ме лъжеш във очите,
че не ме обичаш вече?
Да си груб, студен, затворен,
нараняващ ме, далечен...
Да забравиш, че ме има?
С тишина да ме прокудиш?
Насред пролет да е зима...
Искаше да ме изгубиш.
Как отрече се от нас?
И след мен дали болеше?
Да убиеш любовта
толкова ли лесно беше?
© Мануела Бъчварова Все права защищены