Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
19 февр. 2009 г., 19:30

Толкова неща 

  Поэзия
810 0 5

Част от мен се бори с тъгата,

разпиляна като сребърни звезди.

Да, целунах тихичко съдбата,

прегърнах я приятелски дори.

 

Усмихвам се, а всъщност плача,

въздухът ме дави с хладен дъх,

ще преборя ли в мене здрача,

родил в зениците ми черен мъх.

 

Искам толкова неща да кажа,

да крещя: „Обичам те, животе!”,

но потъваше гласът ми в паважа,

за този свят не бях подготвен.

© Георги Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??