9 нояб. 2004 г., 14:32

Толкова самотни болки 

  Поэзия
1350 0 4
Толкова любов съм забравиала,
толкова пъти съм страдала,
толкова остри думи,толкова много сълзи,
толкова много мечти разпиляни,
толкова много болки прелъщани...

Толкова пъти отминала горда,но с болна дуща.
Толкова пъти мълчала и всичко таила във себе си.
Толкова мъки самотни и толкова бледни очи.
Винаги всичко сама преживявала,
винаги скитала нейде сама.

Толкова пъти прощавала,винаги,всички лъжи.
Толкова много изслушвала другите,
но винаги споделяла всичко сама.
Толкова много желаела щастие,
но получавала само тъга...

© Силвето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е!
  • Йети с теб сам!!!!!голямо БРАВО!!!!!!
  • Аз ще ти кажа защо...защото никой няма думи...тези стихотворения са толкова красиви....
  • Не мога да рабзера едно. Защо никой друг не дава коментар на тези страхотни стихове...на това вълшебство подредено в рими...
    Не мога да повярвам, че има някой, който ще отрече великолепното творчество на тази авторка...
    Дори и да остана единствен обожател на нейната поезияр пак ще и дам заслуженото 6!
Предложения
: ??:??