Толкоз време с тебе двама бдим,
прекосявайки пропасти сънни,
упорито чрез словото творим,
а процесите са все бездънни,
но душите ни, кога се сгушат,
щом на Изток лекичко се зазори,
нашите пътеки лъкатушат
в шепота ти:”Ти ми говори!”
В озарение избухва плам,
увенчал постигнатата цялост
и разбираме, че този огън – там,
ни кичи с радостта на младост. ...