MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
12 февр. 2007 г., 19:29

Толкоз време с тебе двама бдим 

  Поэзия
656 0 7



 

Толкоз време с тебе двама бдим,

прекосявайки пропасти сънни,

упорито чрез словото творим,

а процесите са все бездънни,

но душите ни, кога се сгушат,

щом на Изток лекичко се зазори,

нашите пътеки лъкатушат

в шепота ти:”Ти ми говори!”

В озарение избухва плам,

увенчал постигнатата цялост

и разбираме, че този огън – там,

ни кичи с радостта на младост.

-Ще минем тилилейските гори,

щом този огън в нас гори.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Питам се дали ще може
    любовта ни да се съхрани...
    В трепета мълвя си:"Боже,
    няма кой да ни я забрани!"
  • Толкоз време с тебе двама бдим,
    гледайки се,виждаме душите,
    говорим,а всъщност тихичко мълчим
    и оставяме се,носени във висините...
  • Препятствията са почти нищожни,
    щом заедно горят душите снажни.

    Хубав стих Валери.

    Поздрав и усмивка.
  • ЧАР,
    Никога не съм се съмнявал в твоя вкус!
  • Мери,
    Аз сам съм си го измислил, ако не възразяваш?!
  • Хубав стих!
  • Мола да се събере другарски съд и да измисли наказание за Моисей! Продължава да ...
    Поздрави! И през горите та във водите!
Предложения
: ??:??