Ѝмам си кỳче!
Кàзва се Тòпчо!
Àз пък му вѝкам
Тòпчо - Вързòпчо!
Мнòго е ỳмно!
Мнòго - забàвно! -
Хл`яба делѝм си
с нèго порàвно!
Вèсело глèда
и дорверчѝво! -
С очѝ голèми
и жалостѝви!
Шàри с опàшка!
Плèзи езѝче!
Кòтка проп`ъжда,
щòм дèбне птѝче!
Мѝлия Тòпчо
кòй го изрѝта -
сàм да мразỳва,
сàм да се скѝта? -
Бèше премр`ъзнал
и омърлỳшен,
и кàк скимтèше,
на кравàй сгỳшен...
Нò днèс си джàфка!
Джàфка и прѝпка!
И спѝ на тòпло
в свòя колѝбка!!!
© Стоян Минев Все права защищены
като знам как трудно се пише за деца... успяват малцина
и ти си един от тях..