Топи се свещта, плътта разюздана,
обуздана от огъня, разсейва дима,
че от крехкост бе съзидана
и окована от порок и вина.

Вина и порок, плод на разруха,
маска намираща в болка и копнеж,
а скреж е полепнал по сърцето-камина,
разбиващо се в разбит стремеж.

Безмълвие в объркана мълва,
забива нокти-корени в гърдите,
очите търсят искрена сълза,
че порочни бяха даже и мечтите.

Топи се свещта, светлината премигва,
скоро ще изчезне в мрак и тя,
над кървавото вино злорадо се усмихвам,
макар да ми останаха още бели листа.