2 нояб. 2011 г., 14:44

Топла тишина 

  Поэзия
821 0 19



Безоблачно небе,

с двойка гълъби,

реещи се в синевата.

По вълните,

пътека от втечнено злато

към хоризонта път чертае.

Над брезите слънцето е спряло

и листенцата им със усмивка гали,

а те от удоволствие,

едва-едва потрепват.

Вятърът

е с лятната си пелерина от шифон

и се разхожда бавно,

като дърветата забравил

за приближаващата зима.

Дори синигерите

не смеят глас да извисят.

Спокойствие

и топла тишина

 

като в твоите

обятия…

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??