Много често, когато ми докривее,
се сещам за топлите думи на мама.
,,Яворе, мамо, обичай, който те милее
и наистина, другото значение няма''.
И сега, ако ме гледа някъде отгоре,
искам да знае, че съм си взел поука.
Затова оставям прозореца отворен,
от небето да ми праща съвет тука.
И да види, че отново се усмихвам
и се радвам пак на всичко красиво.
Мамо, нали до теб ще се допитвам,
да ми кажеш, как се живее щастливо.