Разлисти се студеният ми свят.
Две плахи сенки пролетно валсират.
Тих полутон, прибързано изпят,
зениците нестоплени прибират.
Последен танц завихряше страстта.
По лунен дансинг спомени тактуват.
Пианото ухажваше нощта
и купидони самота рисуват.
Във вихрен валс светът се завъртя.
Студени длани пианиста галят.
Нощта измами пролетта. И тя
остави полутонове. Да парят. ...