И лист по лист високата топола
да се съблича - да остане гола.
И дъжд да валне, за да я изкъпе.
Сапунът днеска не достига - скъп е.
Да духне вятър, та да я избърше
и да целуне всяко нейно върше.
Да я погледам стройната женица -
люляната от вятъра пшеница,
и как поглъща гола светлината
от жълтите лъчи и на луната.
Сърцето ми сега да се напъне
и кървавите вени да опъне,
че тука - вляво - да ми стане драго
и на душата ми да стане благо.
И да се радвам аз на таз топола:
- Видях я, Боже, да се къпе гола!
© Никола Апостолов Все права защищены