Тополите, тополите мечтаят,
замислено загледани в реката...
А слънцето след топъл дъжд чертае
в небето цветовете на дъгата...
Тополите, тополите заспиват,
унесени от ромон като шепот...
А в сенките им две тела се сливат,
изпълнени с любов и нежен трепет...
© Георги Ванчев Все права защищены