22 июн. 2009 г., 10:32

Тополов пух 

  Поэзия » Любовная
1523 1 36

    

    Тополoв пух

 

 

Незараснала липса

зее празно в очите ми.

Помътняла, Марица

плаче в мене. Насън.

Древна вечност заплитам

тихо в косите си.

Звънват спомени стръмни

по стар калдъръм.

Седем облака черни

разкъсвам със пръсти.

И се плисва в зениците

дъжд. Като истина.

Под тепетата седем

душата се кръсти.

И си тръгва. Далече.

По-бяла. Пречистена.

Стискам в шепи,

до болка, тополoв пух.

Като бяла сълза,

от вятър изплакана.

Моят път се кръстоса

с две очи – топъл юг...

 

И пулсирам към тях.

От любов. И очакване.

 

 

15.06.2009 г.

 

 

 

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??