Тост за Есента...
Приятели за Есента
да пием нека!.. Не тъжете,
нали остава песента
дори и да умрат поетите!..
Като безпаметен запой
Животът ще се преповтори
и няма да забраави той
правата вещни да оспори,
но над Духът ни няма власт,
Духът ни с Вятъра ще скита
намерил пътя без компас
в посока: Господ и Звездите...
Да счупим чашите със яд
когато ще са празни вече,
а в есенния скръбен свят
ни лъхне дъх на гнила Вечност!..
... Приятели за Есента
на екс да пием!.. Не тъжете-
все пак остава песента,
макар че тръгват си поетите...
д-р Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены