Не мога...
Не мога да откъсна очи...
Не мога да направя нито крачка...
Аз! Непокорната, тази, която
никой не можеше да спре...
Това аз ли съм...?!
Съсипана от непреклонния
блясък в очите ти...
Сред ужаса, сред страха -
аз съм тук...
Примирена, покорна,
готова да моли за прошка...
Колко е трудно да съм уязвима,
слаба, кротка...
Да чувствам острието на ножа,
забил се в мен с думите ти...
Въпреки че спомените дълбаят
в сърцето ми огромна кървава рана,
аз все още се надявам и чакам
знак, дума, поглед,
значещ за мен избавление...
Защото знам - под силната ти външност
се крие слаба и ранима душа...
Аз съм тук сега и завинаги,
чакаща, надяваща се,
шепнеща отчаяно "Прости..."
© Герито Все права защищены