Това е любовта, нали?
И ти не си, и аз не съм.
Участваме във филма живот.
Не си във приказен сън,
а на съдбата си пилот.
Вече не сме аз и ти,
на нашето място са други.
Вече не сме каквито преди,
но същата от съня ти те буди.
Уж същите, а различни,
времето забързано минава.
Слети са душите хармонични,
вместо тях една цяла остава.
Това е любовта, нали?
Но тя с дните променя...
Понякога от нея боли,
но само тя
тъгата с усмивка заменя.
Различни сме и същите пак,
от любов целите горим.
Знаем всеки наш знак
и щастието си заедно делим.
© Стефка Георгиева Все права защищены