Дотегна ни от празни обещания,
че всичко щяло е да бъде "йес",
и отколе нашата България
очаква с трепет утрешното "днес".
Не настъпва този ден с години,
прашасал е отново календарът майски.
И всичките драскачи и мискини
обсипват ни със слогани данайски.
Крайната задача е изпълнена –
млъкнали във ъгъла седим,
а тези, дето обещаваха промяната,
обираха мечтите ни докато спим.
Какво източиха освен парите?
Взеха и последната надежда.
Българийо, къде отново се насмете?
Ремонтът до очукване се свежда!
Кога ли ще се настаним доволни
на дивана вкъщи, седнали на бира?
Уви, препирайки се в страсти долни,
засилихме се дружно по баира.
Вий виждате ли нещо в пропастта?
Кажете, явно аз съм сляп и глух.
Единствено усещам леността,
с която стигнахме дотук.
© Вале Спатия Все права защищены