Когато те видях, разбрах че си за мен,
но отслабвах с всеки изминал ден,
това ли е любовта,
която те кара да се чувстваш слаб?
Не, не искам да я изпитвам,
боли, колкото и да се старая,
не, не искам да я опитвам,
но за теб мисля постоянно, ако трябва да си призная...
Защо толкова трябва да боли,
нима съм грешник на любовта,
чувствам се зле,а нищо лошо не съм направил дори,
усетих какво е да си част от играта..
Знам, че без мен си щастлива,
откога започнах да мисля за другите?
Външно и вътрешно си красива,
излишни са думите...
Това ли е любовта?
Нима я заслужих?
Исках само да съм с теб,
но ето, че заслуженото явно получих.
© Емил Павлов Все права защищены