Редя си рими, римички безчет,
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно.
Изхранвам се от думичките с мед
и спинкам, под въглавето с римушки,
ужасно гладен, беден, но поет –
не ям пържоли и японско суши.
От скромност съм неповторим, велик,
съвсем неподражаем и вървежен,
по триста пъти питам ви дали
ще ме четете утре, както прежде,
ще ме запомните ли, че съм бил,
ще сричате ли моите куплети?!...
Това ми е най-скъпо, може би,
след водката и виното проклети...