Вече знам, че светът ни свършва бавно
Колкото и тъжно да звучи
Ще ми липсваш,
когато те няма?
Да, свърши се, добре
Стените се клатят,
Земята се разрушава
Разбивайки това,
което имахме
Това разстояние между нас,
винаги ни побеждава
Сърцата ни започват да кървят,
докато очите ни стават кладенци
Нашите сълзи стават реки,
плуващи в нашия собствен частен ад
Това може да бъде съкрушително
© Емил Богданов Все права защищены
А иначе, до болка познато.