Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците,
полетата им колко ме гнетят
и колко бързо ми разлива менците,
равнинно подреденият им свят.
Дори да ги изпиша ситно всичките,
дочакани в безсъница зори,
не знаят как ухаят тук елхичките,
как залезът над билото гори, ...