Нима не ме позна?
Това съм аз! Онази...
Точно мене искаше преди.
Залъгваше ме с разни фрази...
Измислени. И сваляше звезди.
Онази! Точно тя - обикновената,
която те докосваше със плам.
Сърцето ти изпълваше със нежност,
а ти я замени с такъв ''парцал''.
Едва ли можеш да си спомниш,
животът ти сега е друг.
И всеки Божи ден се хвалиш,
пред другите с поредния боклук.
Животът е такъв...
Но всичко се обръща!
Пожелавам ти да страдаш за жена!
Да те боли и всичко да е само мъка...
Да разбереш как страдах аз в онези времена.
© Ангелина Петкова Все права защищены