Това съм аз. Стоя пред тебе плаха
и уморена, и невидима почти.
Сълзите си в душата ти изплаках,
а тя побърза да ме приюти.
Да ме обгърне, да ме скрие,
да ме обикне, да ме защити,
да ме разпъне и да ме изпие,
да ме погуби, да ме възроди.
Да ме накара да те искам,
да те обичам, да ти посветя
света си, цялата си истина
и бъдещето с теб да сътворя.
Сега обичам с цялата си същност.
Сега живея и сега създавам.
Сега умея, с женската си мъдрост,
да получавам и да се раздавам.
© Цвети Пеева Все права защищены