Това съм аз

9 нояб. 2016 г., 17:27

Поэзия » Другая

670 1 2

Преди години имах големи мечти,

Но времето безкрайно тях промени.

Животът достойно според мен изживях –

изпълнен с надежди, с копнежи,

понякога страх.

В моменти, когато проронвах сълзи,

дума с омраза не казах дори.

И на принципи важни

според мен устоях,

на гладния дадох

на жадния, просто налях.

А появеше ли се нейде проблем,

се стараех от мене, да бъде решен.

От никой не просех,

не исках, не взех

и житейските мъки сам си поех…

Но мина се време и вече разбрал,

че светът не е място за тоз мой идеал,

започвам да диря,без да зная какво

само искам да бъда,запомнен с добро...