Работихме усилено на парахода стар
и се замислих веднъж за най-скъпия товар,
който не беше във трюма, не беше и в танка,
а всеки го виждаше в своята собствена сянка.
Ставахме рано и почивката бе кратка,
но всеки се трудеше с упоритост сладка.
В машината – жега, а на мостика – вятър
и си знаехме ролите в този малък театър.
Чести аларми се чуваха в душния мрак
и се впускахме да видим какво става пак.
Всичко се клатеше в борбата с вълните
и тогава си спомних във къщи липите. ...