28 янв. 2009 г., 14:09
Капчици от един мечтан възход.
Не чувстваш нищо!
Не говориш с никой!
... Понякога облаците се преплитат,
като разцъфнали пролетни ухания,
донесли плод със себе си!
Белият ден рисува по оръфаните пердета.
Черно-бели снимки, разпръснати в онази стая...
Спомените... Спомените живеят на покрива с "Карлсон".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Как ли се чувства дъждът?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация