20 янв. 2015 г., 20:23  

Този ден не научи ли 

  Поэзия » Другая
564 0 6

Аз съм тук, ти – отсреща.
По средата – кутия с писма.
Ти си онзи горещник
от следа на солена сълза.

 

Виж, блестят коловози,
тук е гарата, другата – там,
а денят невъзможен,
си изпива тъгата до грам.

 

И се втурва в премала,
но са спрели на гарата влак.
Той намята си шала
и остава до залеза чак.

 

На перона – две кучета
и с клошарят, намерил си фас.
Ех, денят не научи ли,
да не зъзне така, както нас?

 

Да е само на топло,
щом застлана е зима навън

и далече от вопъл –
избуял в студовете ни трън.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??