Регина (Радост Даскалова)
374 1425
14 июл. 2014 г., 20:23

Този дъжд ме обича 

  Поэзия
493 0 8

Този дъжд ми дойде като нафора -

да нахрани и да причести.

Да е мен и без всяка метафора,

да ме плаче, когато боли.

 

Ежедневен вали ми под кожата

на трохици планински кристал

и отмива със пръсти озонови

суетата на пръските кал.

 

Този дъжд - той ми е изкупление

и до капка предаде се цял.

Без претенции и в уравнения

да пресмята какво ми е дал.

 

Той лекува ме с говор и музика,

на тъгата ми е контрапункт

и завръща цвета върху бузите,

щом ме смажат в поредния рунд.

 

Този дъжд е и чакан, и истински -

точно моя нагласа за дъжд.

А отвъд, зад олтара на смислите

е, че... всъщност говорех за мъж.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Този дъжд ми дойде като нафора -
    да нахрани и да причести.
    Да е мен и без всяка метафора,
    да ме плаче, когато боли.

    Ежедневен вали ми под кожата
    на трохици планински кристал
    и отмива със пръсти озонови
    суетата на пръските кал.

    Този дъжд - той ми е изкупление
    и до капка предаде се цял.
    Без претенции и в уравнения
    да пресмята какво ми е дал.

    Той лекува ме с говор и музика,
    на тъгата ми е контрапункт
    и завръща цвета върху бузите,
    щом ме смажат в поредния рунд.

    Този дъжд е и чакан, и истински -
    точно моя нагласа за дъжд.
    А отвъд, зад олтара на смислите
    е, че... всъщност говорех за мъж.

    ДА!
  • Дъждът - метафора на обичта, която ни е нужна, за да останем живи.
    Въздействаща поезия, браво, Радост!
  • благодаря, че коментирахте!
  • Приказни метафори, много сгьстен смислово стих!
  • Хубаво е!
  • Поздравление!!!Много хубаво написано!!!
  • "А отвъд зад олтара на смислите"
    спи щастливецът май не разбрал,
    че е бил заместител на липсата
    и че с нежност цял ден е валял...
  • Поздравление! Истински майстор на стиха си, Рада! Направо ме пречиси с редовете:

    "Този дъжд ми дойде като нафора -
    да нахрани и да причести.
    Да е мен и без всяка метафора,
    да ме плаче, когато боли."

    А "да ме плаче, когато боли." е направо уникално казано.

    Цялото ти стихотворение е силно и въздействащо.

    Вдъхновяваща седмица, изпъстрена със светлоносещи мигове!
Предложения
: ??:??