Той отдавна не знае покой
и очите му често тъмнеят.
Знам, че нечий е бил (не и мой –
и ревнувам го тайно от нея…)
Знам, че нощем не спи. Всеки сън
е чистилище за страховете му.
Тайно плаче, но вместо навън,
се изливат сълзите в сърцето му.
И говори безспир, но мълчи
(всеки път, щом поема към него).
От мълчанието му ми горчи.
И се чувствам ненужна и дребна. ...