Как жестоко този трепет ме погубва,

хули и злоба подминах,

за луната не бях мечтал,

за звездите не бях копнял…

те сами дойдоха,

как жестоко този трепет ме погубва.

Защо желая аз да бъда добър,

когато никой не е…

защо когато следваш гарвана,

отиваш към бунище,

трябва ли да си изкопая два гроба,

да си отмъстя…

как жестоко този трепет ме погубва.

А тополата сама в полето,

свила клони към небето,

и само вятърът

от време на време

ù прошепва нещо, за да спре листопада,

но и това не помага, той даже го ускорява,

как жестоко този трепет ме погубва.