Традицията повелява:

                      "На Коледа стават чудеса!"

                      ... Дали е истина...?

                      Когато виждаш

                      как се лутам из живота,

                      когато търся те

                      и все не те намирам...

                      (Тогава къде си...?)

                      Когато викам те за помощ

                      и думите

                      потънали са в тишината...

                      (Не чуваш ли...?)

                      Превърнах нощите си в ден,

                      страхувайки се

                      да не те изгубя в тъмното...

                      Взирах се дълго в небето -

                      търсих в крилете на птица

                      ръцете ти...

                      Как тогава не разбра,

                      че усмивката ми е фалшива...

                      Не видя ли сълзите в очите ми...?

                      ... Останах като тяло без душа.

                      А сърцето ми е празно -

                      раздала съм го,

                      без да получа нищо...

                      А хората все казват:

                      "Традицията повелява:

                      На Коледа стават чудеса..."

                      А дали е истина...?

                      ..........................................................

                      Не гаси поне усмивката ми.

                      С теб съм истинска...