нмг (Надежда Маринова )
245 2094
3 нояб. 2012 г., 11:58

Тракиецо 

  Поэзия » Любовная
787 0 4



ТРАКИЕЦО

Тракиецо, превръщаш ме в легенда.
Бурите затваряш в рамки.
Не искам да те имам на моменти.

Бъди до мен, до мойто рамо.

Желай ме! Аз съм синя птица,
робиня вярна, слънчев мак в полето;
косите ми - тракийско жито;
очите ми - Луна и Слънце светли.

Обичай ме, Тракиецо, обичай!
И вярна, и невярна - аз съм твоя.
Река от мисли между нас се стича.
Вдигни ме ти пред теб на коня

и да препуснем, като Северняка,
макар че южна е кръвта ни в вените.
Мечта съм ти - не хвърлям сянка.
Дръпни юздите - впрегнах времето.

И литвай!
           Смело!
                     По-високо!
Стигни ме! Моя обич свята...
Че твои са очите тъмнооки,
и рана са направили в душата ми.

Гореща рана.
Искам я такава.
Да пари. Да кърви. И да съм жива.
Тракиецо, ти - огън и жарава,
очите ти в очите ми преливат. 
 
 
 

© Надежда Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??