1 мар. 2006 г., 11:21
Камъкът отдавна с участта си свикна.
Забрави че е галил гущерите по корема.
Заслушал се е в сенките, които се провикват:
“На стария Лодкар богато е платено!”
Клепачите на тъмнината стиска
за да запази нарисуваното под гледеца:
момичето изгубило мънисто
и победителя останал без венеца.
От гордост гаснат слънчевите сънища
на майката, която вОйни кърми
и на бащата, който търси пътища
през чуждите човешки кърви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация