Надежда - сладка, но невъзможна!
Истина - боли, но е приятно!
Глупак - наивен, но искрен!
За момент си помислих, че съм прав.
Момент, продължил секунда, а всъщност – месеци.
Отлежавал там, в бъркотията, и когато
го опиташ – горчи, реже и гори.
Жалко, че е едностранно -
хубавото нещо в отсрещния.
Изигран в собствената си игра –
Ха-ха... Забавно, нали?
Причината сега е просто число.
Злината - просто услуга.
Поведението - просто оправдание.
Надежда, защото желах!
Истина, защото видях!
Глупак, защото вярвах!
И все пак – Радвам се, искрено.
Пожелавам на всекиго... всичко най-добро.
И най-вече – вътрешен мир.
© Elihan Imam Все права защищены