Лъха ме мощно отляво

острият мирис на пор.

Извръщам се, смръквам и казвам си:

Нашенски градски транспор (без "т", щото не се римува)

Икарусът жално поскърцва,

покраща се, стене от зор.

Все по-трудно е вече за него

да дава отпор.

Миризмата бавно се слива

в общ, ненатрапчив хор.

Дори и аз вече разбирам,

че също съм в този отбор.

Вратите отварят се трудно,

народът гледа с поглед див,

а аз пък съм много доволен,

че нямам емоционален срив.

А този от дясно зад мене

със сигурност хапвал е боб,

но нищо, ще дойде мечтаното време,

ще сляза от този въртоп.

Внезапно пред мене се шмугва

ужасно красива жена.

Небрежно гърбът си опира

о моята нервна ръка.

Настъпва ме много жестоко,

сякаш огромен е слон,

а токчето й ме пронизва

като стрела на Купидон.

Жената, усетила свойта простъпка,

извърта се с мъка към мен,

а на пътя една случайна дупка

почти ни докарва до флуиден обмен.

Бузката й нежно се отърква

в настръхналата ми гръд.

Ръката ми изведнъж, но съвсем случайно,

напипва гола плът.

Мощен шамар ме отнася,

като тежкотоварен камион.

Стискам зъби и всичко понасям,

и дори не издавам стон.