thedac (Димитър Драганов)
873 1129
15 окт. 2017 г., 00:43

Трепети 

  Поэзия » Любовная, Философская, Гражданская
719 4 10

В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.

Докосвам бедрото с кинжали и длан.
Лицето е нота, която изсвирих.
От устните пия. И пак съм пиян.
Удавен в мелодия звучна на лира.

Косите разхвърлих. И тялото. С ток.
Сърцето целунах. Защото е топло.
Усетих, че в него пулсира любов.
Която е стълба над сивата пошлост.

Прегърнах живота. От тебе си взех
отчупени страсти и нежни ефири.
Превърнах се в нота на нежен поет.
Човек или дума? Разумно избирай.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??