Трепетликите

28 апр. 2015 г., 21:36

Поэзия

322 0 2

Ще те прегърна,

моя бяла пролет,

като жена, като любима,

нека ме обгърне

пулса ти възторжен

за да усетя,

че още жив съм...

Ще те целуна,

с дъх ще те поема,

в теб ще се разтворя -

онзи дух да се разбуни,

с който ти навремето

завеща ми да се боря...

Дотук успях да дойда,

духът притихна отмалял,

но има още време -

дай ми вятъра си, който

ще изгаси с последния пожар

и трепетликите във мене...