Помниш ли, когато от близо те видях
и казах, че ще бъда винаги до теб,
невинните усмивки тогава не разбрах,
а само гледах лудо и ближех сладолед.
Помниш ли, че слънчев лъч ти подарих,
ти го взе, в косите ми го сложи,
не съм доверчива, но на теб се доверих,
тогава във градината от белоснежни рози.
Там стоях със молещо сърце,
гледах те и повече се влюбвах,
ти ме докосна с нежни ръце,
а аз с треперещи нозе пристъпвах.