15 февр. 2024 г., 06:43

Третото око 

  Поэзия
485 0 0

Третото око

Не, няма да отпивам битието.
Виното ми в чашата искри.
Погледът като заявка свети
за нови неизмислени мечти.

Не ща да мога да търпя причини.
Не мога да воювам за съдба.
Натрупах независещи години
и нося кръст по пътя на честта.

Понякога се чувствам като пешка,
понякога усещам се и цар.
Не съм различен. Имам и болежки.
Усещал съм и болки от шамар.

Опитвам се да бъда прагматичен.
Греша, когато мисля със сърце.
Усещам и разбирам, че обичам...
Чете се всичко в моето лице.

И колко ме издават всички нерви...
Не се научих как да замълча.
Мислите, са мои златни перли
и винаги ми дават светлина.

Сега записвам думите, защото
от писаното, дирята личи.
Разчитам на окото на челото,
а в него се явяваш само ти....






© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??