Трева

7 апр. 2009 г., 09:21

Поэзия

730 0 0

Зелени пътеки, неравни
тоз път изглеждат,
и клони с обаяние
в покаяние се навеждат.
Слънце блазни тез равнини,
където погледа стига.
Ала пусто е сега,
понеже има само тъмнина.
Така мисли, мое ми сърце,
че грозна би била нощта,
тя, която тъне в нищета!?
Не би било обаче, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Трева

Искате да прочетете повече?

Предложения