Тревогата пронизва тишината
и в нея си създава вечен храм-
превръща в робиня добрината,
а тя не чувства приливи на срам,
защото има ролята на жрица -
сама превърнала се в клада,
но ето, че се кланя за парица,
готова да върви дори през ада,
а хората са свикнали на хлад,
че всичко е така познато –
с разлика, че тука жрецът млад
не крие житието си благато.