Тревожност в нощта сърцето коси.
Сънят си отива... поспри, остани.
Унесен, тъгата в мен не боли.
Години не бих се събудил дори.
И търся топлина от твоята ръка.
Да ме погали искам, да се утеша.
Къде ли си в този миг...
В съня си любиш друг, нали?
Но тихо снегът посипва съня.
Изплашен опитвам се с дъх да го спра
не може и не искам тази белота
да смръзва моята мечта ...
.
На Н.
© Милен Флоров Все права защищены