rosy88 (Росица Младенова)
56 179
10 авг. 2017 г., 00:20

Три 

  Поэзия » Другая
533 2 2

Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици, 
в техните не-полети нощем, 
докато светът се притаява 
в черупка от кестен
или тромаво влачи 
сънищата си през рамо.
...
Вчера извиках бъдещето.
Видях го в ръба на чашата, 
между леда и високия градус. 
Говореше нещо, заваляше. 
Беше пияно и весело.
...
Градът е подобен на Его, 
колкото повече расте, 
толкова по-самотен 
се чувстваш 
вътре.

© Росица Младенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да...
    "Градът е подобен на Его,
    колкото повече расте,
    толкова по-самотен
    се чувстваш
    вътре."
    Поздравления за точното, запомнящо се и въздействащо изразяване!
  • Чудесна финална констатация, поднесена в хубав стих. Всеки е изпитвал усещането за алиенация при потапянето си в големия град. Поздрав, Роси!
Предложения
: ??:??