Трета година... Живея без тебе.
Не беше лесно за секунда дори...
Трета година сърцето ми стене,
но да те обича... не се умори.
Гласът ти ще чувам във трудна минута.
Гласът ти ще следвам във пътища скрити.
И ти ще усетиш обичта ми нечута,
във болката силна и в сълзите изпити.
Ръка ще целуна, дори да те няма.
И теб ще намеря - там, под дъжда.
Ще усетиш любовта ми голяма,
защото любовта не хваща ръжда...
Ще ти кажа, че те обичам безкрайно.
И ти ще го чуеш, защото си тук...
Ще споделя с теб болки и тайни...
Ще ти говоря... На всичко напук.
Теб още те има. В душата.
В усмивката и в новия ден...
Аз чувам те. В тишината.
И те откривам в плача спотаен...
На тази дата се навършват три години, откакто я няма скъпата ми баба. Три години, в които аз се промених безкрайно.... Бях абитуриентката, която тя толкова много искаше да види... Каза ми, че ще бъда най-красивата... И аз знам, че ме е гледала отнякъде... Ще живееш винаги тук... в сърцето ми... Защото ме обичаш(е) най-много на света. И аз те обичам, бабче...
© Петя Терзийска Все права защищены
АМИН!